Селски сонет
СЕЛСКИ СОНЕТ
Мъртвило, сгур, ръждив кофар
и тишина, простряна на простора.
Ни спомен за дъга, жита и хора,
а църквичката – без олтар.
Но кой да жали и тъжи –
под некролози прочките* са скрити
и върху циглите и по гредите
спластена самота тежи.
В сандалки от изтляло детство
плашилото самотно крачи,
препъва се в лехите здрачът.
Подир заглъхналата песен,
картеч изстрелял, се вторачва
и сам-самин гълчи кълвачът.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* прочка – малка вратичка в голяма порта или в дворна ограда
© Валентина Йотова All rights reserved.
