Jul 28, 2022, 9:31 AM  

Селски сонет 

  Poetry » Civilian
1035 7 20
Мъртвило, сгур, ръждив кофар
и тишина, простряна на простора.
Ни спомен за дъга, жита и хора,
а църквичката – без олтар.
Но кой да жали и тъжи –
под некролози прочките* са скрити
и върху циглите и по гредите
спластена самота тежи.
В сандалки от изтляло детство
плашилото самотно крачи,
препъва се в лехите здрачът.
Подир заглъхналата песен, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works
: ??:??