Учен доктор в село влезе
Нагласен като за празник
Леля Деля със козела
Вече хляб и сол е взела
Ха бе де бре хайде синко
Да опиташ мойто винце
С хляб солчица и суджучец
А пък аз ще дам и лучец
Докторът завършил скоро
Гледа тез любезни хора
Всички радват се напълно
Всеки ден ще мерят кръвно
И сред старата гора
Мощно чу се вик Ура
А пък село Крива слива
Стана Докторска могила
© Дух на лютеницата All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
