Къде отива ни душата,
след срещата със мрака.
Ще ме чакат ли любимите ми хора,
или сама ще съм без никаква до мен опора.
Един живот ли ний живеем,
една и съща песен ли ще пеем.
Не ме е страх аз да разбера,
къде душата ще отиде след раздялата с ума.
Не мисля, че ще съм някога сама,
защото имам аз любов, майка и сестра.
© Alexandra Rukova All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
