Къде отива ни душата,
след срещата със мрака.
Ще ме чакат ли любимите ми хора,
или сама ще съм без никаква до мен опора.
Един живот ли ний живеем,
една и съща песен ли ще пеем.
Не ме е страх аз да разбера,
къде душата ще отиде след раздялата с ума.
Не мисля, че ще съм някога сама,
защото имам аз любов, майка и сестра.
© Alexandra Rukova All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
