Очите се разбиха в тишината.
Сърцето своя ритъм съживи.
Усмихна се пробудена душата,
че пак се дава шанс да полети.
Пробождат ме единствено китари.
Космосът се врязва в мойта плът.
Мен жаждата за Рила ме изгаря,
но ме опива всячески мигът.
Душата ми разби коварна клетка.
Не полетя, а в залата остана.
Свободен съм, а всъщност съм в решетка.
В решетка съм, но вече там ме няма... ...