Sep 8, 2021, 4:22 PM

Септемврийски хаос

865 1 2

              Малко ми е "какафонично"... 😀

                         xamap(Хари Марков)

 

С какафония от цвят и звуци,
Септември есента посреща.
Пръгръща дивите цветя и птици,
и шепне им: " До нова среща!".

А вятъра издува бузи, свири на обой,
сигнали "Сбор" от него резонират.
Събират се ятата мълчаливо, в строй,
сред картини, спиращи дъха позират.

Сред стърнища отстрани, във угарта,
цветчетата на лековити билки,
надигнали чела, пропукали калта,
с листенца сини махат им в усмивки.

Охлювчета по стъблата се тълпят,
пъплят по короните на синя млечка.
Търсят дом, в уюта нежен да заспят,
чертаят си, към сини сънища пътечка.

Септември е... и малък ардауш,
в палитрата на есента създава.
А тя с търпение и подходящ ракурс,
след него в багри, хаосът преобразява.

06.09.2021г.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • В тази " какафония от цвят и звуци" си успяла да откриеш и нарисуваш с думи един нетрадиционен, но толкова действителен образ на есента, далече от захаросаните ни представи,Теди! Поздравявам те!🤗💕
  • Много, много добро! Хареса ми!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...