Изгарящи от огнения трепет
на пламнала, Божествена Любов,
живеят същества могъщи
във вечен, искрен благослов.
Най-предани във свойта същност
към Него, Бисерът на Святостта,
към Неговата Благодатна Мъдрост,
лице в лице с Истинността.
Пред прага на безкрайната Сияйност,
докосвайки Нетленната Му Дреха,
те тръпнат в свята Тишина,
проникната с Божествена Утеха.
© Ангел Филипов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
