Серенада в зимна нощ
ТОЙ:
Вали снежец, студена зима.
И ето ме, пристигнах с коня.
Но тази нощ ти на балкона
няма как да си, любима.
Прозорче свети и сега
стоиш на него и ме чакаш.
От стаята ти със ръка,
усмихвайки ми се, ми махаш.
И почвам, свиря на лютнята
и песен пея в късен час.
Излиза пара от устата,
вулкан на любовта съм аз.
ТЯ:
Дойде любимият ми... Той
за мен на всичко е готов.
От студ не го е страх - герой.
Това нарича се... Любов.
ТОЙ:
Минава вече полунощ.
Измръзнах целият в снега
и губи тялото ми мощ,
и няма как да ти река.
Не пих и вино... Ще танцувам,
да се постопля малко, мила.
Старая се, не се преструвам
и идва струва ми се сила.
А ти отгоре, от учуда
ръкопляскаш и се смееш.
Влюбен съм и в мене шута
как ли ти ще проумееш?
ТЯ:
И танцува сладко... Той
за мен на всичко е готов.
От студ не го е страх - герой.
Това нарича се... Любов.
КОНЯТ:
Да беше лято, ала то
е зимна нощ, вали и сняг.
Какво безумие... Защо?
Господарят е глупак.
БАЩАТА НА ЛЮБИМАТА:
Кой е там? Хей, кой отвън
вдига шум до небесата
и тревожи моя сън?
Ще те гоня със лопата!
ТОЙ:
Тръгвам, мила! О, прости!
ТЯ:
Утре пак ще дойдеш ти!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
