Jan 12, 2008, 11:38 AM

Сериал

Poetry

736 0 14

Във моя сериал
съм главна героиня,
за зло ли, за добро ли,
се мъча да изпълня
аз ролята на майка и жена.
Животът ме изправя
ту на крака,
ту пред гилотина
и мъча се, така
с добро да се спася!
Не съм прекрасният
типаж във филма,
крила на ангел нямам
и няма да ми порастат.
Единствено се моля аз
на Господ
и хората край мен
да ми простят.
В какъв човек
превърнах се,
не зная -
бях честна, своенравна и добра -
мечтаех си за хубостта
на рая,
а стъпих право
в ада на света.
Какво ме чака -
хубаво е, че не зная
във следващия
странен епизод
и лентата набръчка се
от чувства,
прилежно запечатани
във филма ми "Живот".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

iuliano (Юлиано Кръстев)

много е хубаво

2008-01-15T22:35:51+02:00
The_gold_f (Веселина Костадинова)

Много добре казано!Има истина в стиха ти!Нали знаеш"Животът е сцена"Спокойно щв дойде краят и на тази пиеса!

2008-01-12T16:26:52+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Непредвидени серии - това е живота.
Реалистичен и земен стих!

2008-01-12T14:57:39+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много ми хареса ,Ася!
Да,никой не знае каква роля ни е отредена за утре!Важното е да се чувстваме добри!
Прегръщам те!

2008-01-12T13:59:48+02:00
red_rosse (Цвети Пеева)

"крила на ангел нямам
и няма да ми порастат"

Да де, но пък ти пожелавам да ти порастват усмивки.
А щом имаш и ролята на майка, значи типажът ти е няма начин да не е прекрасен...

Поздрави!

2008-01-12T12:49:50+02:00