Сестра
СЕСТРА!!!
Обичах те, като сестра,
дори повече от това,
когато се оглеждах в погледа ти,
там виждах отражението на своята душа.
Но ти се отрече от мен
- избра пътя към Смъртта!
- Да те спася - молиш сега!
- Не - никога.
Някога подадох ръка,
но опиянена от ,,Еуфорията"
се изплю върху дланта.
С насмешка подритна в калта
последната надежда за свобода.
И тръгна...
устремена да гониш вятъра.
Аз останах сама, осиротяла
да ближа раната.
Тогава и последното човешко чувство в мен умря,
умря заедно с твоята душа.
В този миг...
погледът със скръб се наля,
сърцето за секунда дори спря...
... ЗВЯРЪТ В МЕН ПРОПЛАКА...
а аз безмълвна се изправих,
по-силна от всякога, стиснала в юмрук дланта,
насочих го към Всевищния
и извиках освирепяла:
- ПОБЕДА!
Тръгнах да бродя из Света,
красива, засмяна,
но в очите ми дремеше ЗВЯРА.
Тогава дочух до болка познатия глас,
там някъде в тъмнината,
сянка се полюляваше - саката.
- До дъното беше стигнала, горката!
С присмех отвърнах на молбата.
Обърнах се и тръгнах...
свободна да догоня вятъра.
Писъците й отекваха дълго в съня,
обвиненията в предателство пресичаха мисълта, като кама...
но ЗВЯРЪТ дремеше
в погледа на осиротялата млада жена!
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА All rights reserved.
