Сетивно
Пропука вейка, търколи се орех,
уви се мракът около стеблата.
Не знам какво гората стори,
разля се лунен лъч в тревата.
Политна сова, кацна, поговори.
Побягна котарак и после спря,
запреде песен, тихо помърмори,
отправи взор към бялата луна.
С ухание на мащерка и мента
нощта запари топлия си чай.
Полъхна вятърът, до мен поседна,
беззвучно сви се на кравай.
Щурчетата се скриха, онемяха,
погълнати от нощна тишина.
Улукът, натежал от топло лято
сънува дълго ласка от дъжда.
А моят сън далечен, непознат
от сенките, рисуваше картина
във малкия ми, бялолунен свят,
до днес от който не заминах.
© Ани Монева All rights reserved.
