Сетно слово
Обичах те, преди да ме убиеш,
и имах вяра в нашата съдба –
дори сега сълзите ми да триеш,
аз вече съм останал без душа.
Мълча и ме издигат светлините,
сърцето ми е кървава луна…
Кога разбра, че тихи са очите,
и моята несбъднатост видя?
Нима остана толкова далечна
целувка, разпиляла се без грим?
Милувка до мелодия крайречна,
и вяра, че не ще се разделим…
Обичах те, преди да ме убиеш.
Тогава рухна общият ни рай…
Дори лъжите свои да разкриеш,
завесите съм вече спуснал. Край.
© Димитър Драганов All rights reserved.
