Севернякът
Гушни се в мен, навън е Севернякът,
набузил се e страшно, няма да се спре.
Любимата му го заряза в мрака -
ще чупи, ще вилнее докато умре.
Сипи ми чаша вино, оджакът пламенее,
гальовно се прегръщат огнени езици.
Резето пуснал си и няма тук да вее.
...Дано да оцелеят притаените птици.
По устните пробягва усмивка, нито дума,
във тази тишина се ражда светостта.
Ти саксофон си, аз – немирна струна,
телата ни танцуват безумен жертвен джаз.
В очите ми отблясък на огъня играе -
съблазън чародейна за твоите ръце.
Гушни ме много силно, че Севернякът плаче
и в къщи ще ме вземе, ако ме изтървеш.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
