Сезони
В студенината на нощта през зимата,
когато ветровете вън са
полудели,
ще галя белотата ти - незримата,
танцувайки във снежните
постели.
В пролетно омайно утро, ранобудно,
от устните ти вишневи ще пия
елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни
с палитрата на любовта
безспир.
В жегата на наш`то страстно лято
слънцето след нас в галоп ще
тича.
В ръцете ми ще бъдеш мойто злато.
Опиянен безкрай ще те
обичам.
В позлатените листа на тъжна есен,
животът щом започне да
заспива,
ще те прегърна с тази моя песен
и с устни жадни пак ще те
опивам.
© Найден Найденов All rights reserved.
