В студенината на нощта през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти - незримата,
танцувайки във снежните постели.
В пролетно омайно утро, ранобудно,
от устните ти вишневи ще пия елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни
с палитрата на любовта безспир.
В жегата на наш`то страстно лято
слънцето след нас в галоп ще тича.
В ръцете ми ще бъдеш мойто злато.
Опиянен безкрай ще те обичам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up