В студенината на нощта през зимата,
когато ветровете вън са полудели,
ще галя белотата ти - незримата,
танцувайки във снежните постели.
В пролетно омайно утро, ранобудно,
от устните ти вишневи ще пия елексир.
Ще те рисувам във мечтите чудни
с палитрата на любовта безспир.
В жегата на наш`то страстно лято
слънцето след нас в галоп ще тича.
В ръцете ми ще бъдеш мойто злато.
Опиянен безкрай ще те обичам. ...