Ти беше летен и аз бях лятна!
Сега сме зимни и мьлчим!
Къде е нежността ни необятна?
Защо със тебе тук седим?
Ти гледаш мен, аз гледам тебе,
а идва бавно вечерта!
Очи в очи сме ние вплели,
а в лед е нашата душа!
Като сезоните менят се
човешките ни две сърца!
Подай ръка да си простиме
за грешките ни в любовта!
© Мария Кичукова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Остани лятна по душа и през зимата!