Jul 22, 2007, 1:41 PM

Сезонно

  Poetry
871 0 19
Ти идваш пак със пролетния вятър,със птиците, долитащи от юг!Със тебе всяка клонка и тревичкацъфти във бяло, на зимата напук!Посрещаме любов, море и слънце,и лятото със сините очи.Посяваме на плажа малко зрънце,поливаме го с кипнали вълни!Но ето, идва пак онази есен!Танцуват валс златистите листаи тръгваш ти по пътя си небесен,със птиците, със техните ята!Ти идваш пак със пролетния вятъри си отиваш късно есента!През зимата оставам тук да плача,със зрънцето надежда и мечта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

  • О,Ани-любовта не се влияе от сезоните, така че-ВИНАГИ ще е край теб, макар и невидима,имаш я..., в твоите фенове от сайта! Аз също съм една от тях, и през зимата , и после ..-ПАК ЩЕ ТЕ ЧЕТА!....Уча се на сила и на твърдост от стиховете ти-дано ме разбереш! Поздрав!
  • Благодаря на всички!
    Обичам ви много!
  • сезони...
    Поздрав!
  • Ани, докосна сърцето и душата ми.Целувам те.
  • отново много хубав стих!Поздрави Ани!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...