Mar 14, 2015, 7:37 PM

Шанс

  Poetry » Love
722 1 0

Да те пусна...

Трудно.

Тъжно.

Сълзи.

Алкохол.

 

И очите ти...

Влажни.

Колебливи.

Искрени.

Влюбени по-малко.

 

Обещах вярност

Обещах промяна

Дадох ревност

Дадох изневяра.

 

С години градено доверие

С безброй думи, дела

Ех, туй пусто влечение

Превърна ги в мръсна лъжа.

 

Не се оправдавам

Не споря, мълча

Сама те оставям

Мисли в тишина.

 

Горчива глътка

Тогава сякаш не бях аз

Назад правя стъпка

И моля за последен шанс.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анонимна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...