Къде е бъдната промяна
на леещия сълзи бик?
Тревата ми е пак обляна
от росни капки - шарен миг.
Не мога вятъра да викам,
шептейки думи неразбрани.
Ще трепна и ще го попитам -
защо не дойдеш да ме хванеш?
Умрях и тук съм - нов и весел,
препил, претръпнал, жив гамен.
Видял съм истината в песен
и полетял съм в сладък плен.
© Нико Ников All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
