Nov 16, 2021, 8:35 PM

Шега

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Сянката ти се е скрила в сляпата ми точка.
Очите ми са зяпнали зеници, 
чакат да се впият, хапят и разкъсват.
Не чувам стъпките ти, тук ли си,
или това е някаква шега на Хадес?
Всички знаете, че ще се обърна, 
щом просветне отвора на пещерата.
Ще те видя и ще се стопиш във мрака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Малката Мис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...