Oct 17, 2007, 10:27 AM

Шепа мълчание

  Poetry
1.6K 0 13

Опитах се
да взема
в шепа...
... мълчанието
да открия
следи от...
... страданието
с болката
поех...
... към теб!
късче...
... тишина
малко...
... самота
в мислите си...
... носех
как да ти ги...
... подаря?!
В
нощните
лунни...
... премислици
с мене заспа
изветрялата...
... нежност
от откраднатата...
... любов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...