Sois^Avec^Moi (Кати Иванова) Sois^Avec^Moi (Кати Иванова)
7
Dec 30, 2007, 10:06 AM

Шепа щастие

  Poetry » Other
1.8K 0 4
Ако можех да докосна
само с пръсти щастието...
Не искам да те сграбча,
само да заграбя малка шепа от теб.
Да почувствам за миг
тръпката да се усмихнеш истински.
Да се напълнят очите със сълзи,
но не от тъга!
Много ли струва
да искам нещо толкова малко?!
Всеки ден търсейки те,
но изплъзвайки те, когато те намеря.
Ела, обгърни ме,
за да почувствам, че живея.
Ела, подари ми
усмивка, две.
Плача за теб,
защото не си до мен.
И през сълзи на очи,
аз викам с глас: "Остани за минута..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кати Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0