Едно прошепване на нещо лично.
Мисъл. Песен на пиано.
Чувство, някак си различно.
И думи - малко онемели.
Едно докосване на две въздишки.
В тишината. На души самотни.
Тишината я създават всички.
Ние двамата творим мелодия.
Едно неволно разминаване.
Във времето, създадено от други.
И пак е тихо. На разсъмване.
Само вятърът припява. Глухо.
© Някоя All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
