Jul 19, 2013, 10:29 PM

Шепот

  Poetry
937 0 4

Едно прошепване на нещо лично.

Мисъл.  Песен на пиано.

Чувство, някак си различно.

И думи - малко онемели.

Едно докосване на две въздишки.

В тишината. На души самотни.

Тишината я създават всички.

Ние двамата творим мелодия.

Едно неволно разминаване.

Във времето, създадено от други.

И пак е тихо. На разсъмване.

Само вятърът припява. Глухо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...