Feb 25, 2011, 11:19 PM

Шепот от миналото

  Poetry » Love
968 0 2



Шепот от миналото
безмълвно ми говори,
призовава с молещи очи :


"Не оковавай неизстиналите чувства,
жигосани от своя повелител!

Бъди нестихващо ухание

и неугасващо сияние! Бъди слънчев лъч в тъмнина
и морски полъх в жарта!
Бъди птица с разперени крила,
бъди една-единствена, 
нечия мечта !"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© З. Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...