Feb 25, 2011, 11:19 PM

Шепот от миналото

Poetry » Love

962 0 2

Шепот от миналото
безмълвно ми говори,
призовава с молещи очи :

"Не оковавай неизстиналите чувства,
жигосани от своя повелител!
Бъди нестихващо ухание

и неугасващо сияние! Бъди слънчев лъч в тъмнина
и морски полъх в жарта!
Бъди птица с разперени крила,
бъди една-единствена, нечия мечта !"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

римите на -а са твърде много като за най-баналните рими в българския език.

2011-02-26T06:12:03+02:00
alex_f52 (Александра Николова)

Хареса ми

2011-02-25T23:30:40+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0