Шепот за молитва
ШЕПОТ ЗА МОЛИТВА
Човекът, който мълчаливо
във чашата си се е втренчил,
не зная накъде отива
и колко стигал е далече.
Какви ли тръни са го драли,
какво е губил безвъзвратно,
роднина, син или приятел
в Галактиката е изпратил.
Не мога в чуждите обувки
аз никога така да вляза –
събрала кал и криви букви,
и с поглед, пълен със омраза.
Човекът, който е пред мене,
стърчи – и целият е в рани,
но крие ги, не ги споделя –
не ги развява като знаме.
Когато някому говоря,
това е шепот за молитва.
Светът е пренаселен с хора –
и ни един от тях не литва.
В.Й. 20 ноември 2018, София
© Валентина Йотова All rights reserved.
