Dec 21, 2012, 12:30 AM

Шофьорско

  Poetry
837 0 0

посветено на младите шофьори, взетите листовки, ядосаните изпитващи, новите хоризонти и зелените светофари


Замъглени погледи и свалени стъкла,

по бронята капки дъжд свирят симфония.

В огледалото странично се оглежда света

със цялата си звучна човешка какафония.

 

Резервоарът е пълен с бензин и мечти.

С включени фарове животът е светъл.

Към нови неща устремени очи.

С вас ще сме на всеки километър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....