Jun 22, 2011, 11:57 AM

Шпалир за смелост

  Poetry » Other
1.8K 0 14


„Попитали мъдреца:

- Как да вляза в душата на любимия човек?

- През рана - отвърнал той

- А ако няма рана?

- Направи я!”

                                           притча

 

Извинете този мъж за външността –

бил е там, където малко оцеляват.

Бил е в срединáта земна. По оста.

Има вкус на хляб оттам. И вид на плява.

 

И да ви подразни мъничкият ръб,

тънка вежда над обкова на сърцето –

не, не прекалявайте със своя гръб.

Покажете тежестта и на лицето,

 

покажете, че се справяте с това

да надникнете под кърпените дрипи,

със които сам-самичък окова

онзи дъх на невъзможност. Цяла щипка.

 

И когато го погледнете така,

че под плявата да ви просветне риза –

погалете мен през нея със ръка.

И му направете път – от рана слиза.

 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...