Щастие

„Кой знае какво е истинското щастие, не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците, които носят маска, най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.” - Joseph Conrad

Смея се силно, плача тихо.
За всички съм винаги весела,
пред себе си - винаги тъжна.
И само аз знам какво ми е,
когато вечер остана сама.
В тъмнината на нощта съм истинска,
а през деня - усмихната, мила, фалшива.
Не се опитвайте да ме разберете,
самата аз не мога това.
Слънцето весело свети в очите ми,
очи – тъжни, мокри, увяхнали.
И сякаш искам да изкрещя на хората,
че не всичко е както изглежда.
Дали ще ме разберат, не зная...
Дали ще докосна на някой душата?
Може би само някой самотник
ще разбере какво е в сърцето ми.
А може би някой уморен бездомник
ще се спре до мен с молба за помощ.
Но как да ти помогна, приятелю –
самата аз не знам какво е щастие.
И ако ти дам пари за прехрана,
дали ще видя в очите ти светлина?
Да! Само най-нещастните
могат да се радват на малкото.
Е, тогава искам да съм бездомна, сиротна...
Нямаща дом и деца, и само тогава може би
ще разбера какво е това... Щастие!