Feb 27, 2011, 7:23 PM

Щастието...

  Poetry
1.1K 0 33

То е скрито

дълбоко в корена

на широколистния Риск

и е вкопчено здраво

в Болката -

рохкава и пречистена…

 

То е малко,

усмихнато изворче

в непребродна гора от Тъга,

от което отпива

Истината

с шепите на една Вина…

 

То е в малкото

цъфнали мигове,

от които узрява стихът...

То е в мен, макар невидимо,

в Кръстопътя

на Правия път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...