Казват, че било във нас,
трябват грижи да порасне,
не разбрах – То или Аз,
нещо все не ми е ясно.
Искам днес да съм щастлива,
точно днес и в този час,
но експресното поливане
го остави с дрезгав глас.
После дълго боледува,
кашля, киха и мълчи,
знам, че хич не се преструва
и сърдито ме следи.
А какво от мене иска –
малко обич, топлина,
взех от Слънцето завивка
и веднага оздравя.
© Ивон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
