Събуждам се. Денят просветва в синьо,
червено, жълто, после в резеда.
Подобно сън щастлив край мене мина,
понесъл свойта крехка свобода.
Живея го, усещам и празнувам
във всеки час, минута, всеки миг,
назад завърна ли се, се вълнувам
и търся и намирам общ език.
© Милена Френкева All rights reserved.
Нека сме щастливи с любовта, която носим в сърцата си и правим света по-добър с вярата си Бога, която твори в тях
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
