Щастливецът...
Не чакам аз да стане петък,
година или цял живот.
Всеки ден Щастлив си чакам
за олио, нафта и компот.
В болницата, като чакам
и щастливо някак псувам,
че ужким се осигурявам,
а плащам за да се лекувам,
По-щастлив от мене няма,
вляза ли във хоремага
и сърцето ми се пълни,
само кат, прекрача прага.
Боклука сутрин ще изхвърля,
там, до кофата за смет
и щастливо ще се возя,
в транспорта градски, без билет.
Заплатата си щом я взема,
хиля се като идиот,
щото съм щастлив че стига,
за олио, нафта и компот.
© Веселин Христов All rights reserved.
The work is a contestant:
