Щастливи сме
Вървим щастливи под купол от звезди,
като хлапаци на първата си среща.
Какво от туй, че тънички бразди,
по лицата, грижите опънали са мрежа.
Какво от туй, че сняг вали, вали...
в косите ни младежки разпилени.
Щом още във гърдите ни жарта гори,
от топлината ѝ и в студ сме защитени.
Какво от туй, че леко вече уморени,
в походката личи, умерено вървим.
Но все така един от друг сме запленени,
говорим си, дори когато си мълчим.
Щастливи сме, сърцата в ритъм бият,
ръцете ни са сплетена гора.
Сълзите ни тъгата от лицето мият,
спомените пазят любовта.
Вървим щастливи, по нас дъждът се стича,
в прегръдката ни има сушинка.
В локвите вървим, а отражението тича...
от младостта запазили сме радостта.
11.04.2021г.
© Теодора Атанасова All rights reserved.
