Apr 1, 2007, 5:05 PM

Щастливка

Poetry

1.3K 0 9

Жива съм, здрава, млада и смела.
Вярвам, родена под "силна звезда".
Щом любовта за девиз съм приела,
знам, ще ме води през трудна съдба.

Искам със обич сърца да обгръщам!
Изборът мой да оставя следа.
Искам с усмивка сълзи да преглъщам!
С дума добра да започвам деня!

Трябва и мога, добро да създавам!
Любов да излъчвам! Да възраждам мечта!
Трябва и мога, светлина да дарявам.
Ето, за това съм ЩАСТЛИВА жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав за прекрасния стих,мила!

2007-04-14T18:03:03+03:00
moni_78 (Момчил Минков )

Поздрав!Браво!Таня,6

2007-04-02T22:14:48+03:00
катеринарина (Катя)

БРАВО! Имаме нужда от твоя оптимизъм, Таня! Не е лесно да си щастлив в днешно време. Преклон пред ведростта ти!

2007-04-01T23:47:07+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Ти си щастлив човек Таня!
Излъчваш радост усетих го вчера на срещата ни, радвам се да те пазнавам, ти се допълваш с поезията си!
Поздравления за оптимистичният и ведър стих!

2007-04-01T20:57:06+03:00
Романтик (Христо Костов)

Остани си винаги щастлива, Таня!!! Поздрави!!!

2007-04-01T19:39:22+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0