Jul 5, 2013, 10:00 PM

Ще...

1.1K 0 10

Когато профилът ми се разсее

в лагуната на октомврийското море

и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,

душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...

Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета

на есента
и срещу нея свирепо ще залаят светофарите

и уличните кучета.


Художниците от градинката

ще я примамят върху четките си,

но тя ще клъвне от палитрите мъгла,

отлитайки със слънчев крясък,

за да открие производната илюзия

на твоята душа.


Ако за мен помислиш -на брега ела.

Ще ме познаеш по белега на скулата

и синия характер.

 

Ако си спомниш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...