5.07.2013 г., 22:00

Ще...

1.1K 0 10

Когато профилът ми се разсее

в лагуната на октомврийското море

и песъчинките му се успокоят, полегнали на дъното,

душата ми - двуличната - ще се превърне в гларус...

Нелепата ù форма ще озлоби бездомните отрочета

на есента
и срещу нея свирепо ще залаят светофарите

и уличните кучета.


Художниците от градинката

ще я примамят върху четките си,

но тя ще клъвне от палитрите мъгла,

отлитайки със слънчев крясък,

за да открие производната илюзия

на твоята душа.


Ако за мен помислиш -на брега ела.

Ще ме познаеш по белега на скулата

и синия характер.

 

Ако си спомниш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...