Ще...
Сега не знаеш. И сега не вярваш.
Сега ти можеш само да отричаш.
Но някога ще те настигне факта,
че никой като мен не те обича.
Ще търсиш любовта си, новата.
И в нови думи все ще я обличаш.
Но ще усещаш в теб отровата,
че никой като мен не те обича.
Ще има много, сигурно, след мене -
по-млади, по-напети, по-различни.
ще разбереш след време, много време,
че никой като мен не те обича.
И всяка ласка ще сравняваш с моята.
Ръцете, устните, вкуса, очите...
Но те ще ти напомнят само болката,
че никой като мен не те обича.
А накрая... там, в края времето.
Уморена от дългото тичане.
Ще признаеш в сърцето си, клетото,
че никой като мен не те обича.
---
Навярно някой ден ще го усетиш...
че никой като мен не те обича.
И ще повярваш,
че беше,
и си,
и все ще бъдеш ТИ мойто момиче.
