Apr 21, 2008, 8:49 AM

Ще бъда небе

  Poetry » Love
705 0 3

                                           

                                             Ще бъда небе

 

                                       Ако над тебе небето

                                       гръм го разтвори,

                                       ако от космоса черен

                                       нощта те зове -

                                       аз ще ти стана небе.

                                       Ще бъда твоя простор,

                                       ще бъда от изгрев до залез

                                       най-ясното синьо небе.

                                       Ако под тебе земята

                                       земетръс раздвои,

                                       ако от ада подземен

                                       дяволът те призове -

                                       аз ще ти стана земя.

                                       Ще можеш по мене да

                                       минеш над бездната своя.

                                       Ако за тебе в студеното

                                       няма кой огъня да разпали,

                                       аз ще стана жарава

                                       и ще запаля лято през февруари.

                                       Ако за тебе светът

                                       се окаже безлюден,

                                       ако се сриват устои -

                                       аз ще населя вселената твоя.

                                       Ще ти бъда небе,

                                       ще ти бъда земя,

                                       ще бъда от огън

                                       и твоя лед ще стопя.

                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...