Ще бъда сам на Онзи връх студен
В размитото око на вечерта
се вглеждах пак с надежда да те зърна...
Последен лъч открехна мъничка врата
на вяра плаха, че ще те прегърна.
С библейско име, нежно и добро,
остави свято Откровение у мене -
кобилица на рамото с ведро,
разливащо неземно упоение.
Душата ще лети на облак бял
над този свят, дано да те посрещне.
Гласът ти ангелски, слуха ми приковал
със златни гвоздеи, зове ме вечно.
Навярно съм щастливец в любовта -
в самия край на своя път да те открия.
Отменяш ветото последно на смъртта,
но в младостта ти топла няма да се скрия.
Ще бъда сам на Онзи връх студен,
за да дочакам меча на Палача.
От ледения вятър приютен,
заклещен в мрежата от сенките на здрача.
© Младен Мисана All rights reserved.
