Ще бъдеш ли до мен?
Ще бъдеш ли до мен?
Ще бъдеш ли до мен, когато нямам сили?
Когато всичко страда и кърви?
Ще останеш ли, кога “изсъхнат жили”?
Кога животът спре със мене да върви.
Ще заплачеш ли със мен през болка,
изпила и последната сълза,
когато всичко тръпне, стене,
превърнало се в мъртва суета!
Ще останеш ли до мен – без мисли, без вина?
Без чувството да бъдеш длъжен,
когато в нощите сама,
те сънувах много тъжен!
Остани! Не тръгвай ти без мене!
Не виждаш ли в очите ми любов?
Не искам да нося тежкото бреме,
А съдбата ти дарена – благослов!
© Цвети Калинова All rights reserved.
