Бъди дъждовна и студена,
бъди безкраен вятър,
покажи ми болката солена
на един безкраен, глупав театър.
Бъди жестока, зла,
истинска жена бъди,
в душата рисувай с игла
и ме мъчи, и ме мъчи!
Ще бъда нежен аз и топъл,
и болките ще изтърпя,
като виещ смазан вопъл,
в гърдите ти ще трептя.
Ще бъда глупак,
ще бъда мазохист
и ще те искам пак,
а след теб, жалък глист.
Ще бъда всичко,
само не щастлив,
ще бъдеш всичко,
само не добра,
ти любов ще бъдеш
с лицето на жена,
а мъж ще бъда аз,
мъж, достоен за тъга!