Ще дишам от душа
Заседна ми във гърлото душата –
не мога да преглъщам от душа,
ако заплача, може би, горката,
в гърдите ми ще стигне със плача.
Потънаха в сълзите ми очите –
да виждам не успявам от вода,
да плувам ли, докато се избистри
размътеното в моята душа.
Пораснах – тъй мечтаех да порасна –
мечтите са тъй чисти на дете,
защо сега обаче ми е тясно
и искам пак да тичам-от сърце.
И питам се, но отговора зная –
мечтаното е крехък идеал,
достигнеш ли го – то се разводнява,
и мислиш, че за друго си мечтал.
Заседна ми във гърлото душата,
да дишам не успявам, затова
ще трябва да преглътна и да вярвам,
че в следващ миг ще дишам от душа.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
