Jul 24, 2010, 11:04 PM

Ще дишам от душа 

  Poetry
806 0 3

Заседна ми във гърлото душата –

не мога да преглъщам от душа,

ако заплача, може би, горката,

в гърдите ми ще стигне със плача.

 

Потънаха в сълзите ми очите –

да виждам не успявам от вода,

да плувам ли, докато се избистри

размътеното в моята душа.

 

Пораснах – тъй мечтаех  да порасна –

мечтите са тъй чисти на дете,

защо сега обаче ми е тясно

и искам пак да тичам-от сърце.

 

И питам се, но отговора зная –

мечтаното е крехък идеал,

достигнеш ли го – то се разводнява,

и мислиш, че за друго си  мечтал.

 

Заседна ми във гърлото  душата,

да дишам не успявам, затова

ще трябва да преглътна и да вярвам,

че в следващ миг ще дишам от душа.

 

 

 

 

 

 

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??