Ще дочакам
Когато се съмнат сини полетата,
ще дочакам късния изгрев,
оболял до основната гънка на утрото,
до първичния залезен порив -
реактивно самотен,
изгонен от хората
с жалби за искане...
Ще изчакам
небето да млъкне.
Да удави луната пищяща,
да обуе златни пантофки
на остъклените руси русалки.
Ще изчакам всички месеци нужни,
да докосна обрата по вените,
да погаля пчелите по кошера
и чистата кал по земята.
Ще дочакам да чуя
разноликия тембър на вятъра.
Запустелите късчета нежност
в пролуките скални
се реят...
Как пеят
в недрата си сухи
тайни вопли човешки.
И мъки...
© Геновева Христова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... и въобще не звучи самотно даже...
-
Поздрав за силното стихоТВОРЕНИЕ!
-
Отлично владееш думите! Както винаги- оригинално! Непринудено, естествено и стилно! Приятно е да се спирам на твоите страници. Поздравявам те!
-
Ще дочакаш!
Много ми хареса! -
"Ще изчакам всички месеци нужни,
да докосна обрата по вените,"
Заслужава си, ако с очакването
ще изгрее нарочена правилност.
И ще тръгне наопаки вятърна,
полупролетна простичка радост...
-
Харесва ми!Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
