Ще дойде ден, повярвайте ми, хора!
Желанието ни за по-добро ще е само спомен отминал и във миналото той заминал.
Животът още ни е длъжен!
След мрака - слънце засиява.
След всеки залез - изгрев засиява.
След трудните зимни студове с дъх цветен пролетта ни гали.
Затуй надежда не губете!
Човешкото у себе си пазете!
В мечтите ни живее красотата, лети духът и търси свободата.
Ще дойде ден, повярвайте ми, хора!
© Красимир Стефанов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
