Jun 28, 2007, 4:21 PM

ще дойдеш ти при мене

  Poetry
1K 0 0
Изпълнене със болка,
аз чакам сам сама
и мисля си за всичко,
което пропилях...

Младите години и безгрижния живот
аз прекарах в грижи и надежди за любов.
Жадувах аз за нея
но, уви, не я видях.

За мене тя бе мит,
но желание голямо,
заради което света ми е разбит
и е празно мойто тяло.

Сърцето ми изстина,
но една искра пламти,
че ще дойдеш ти при мене
и огънят ще загори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...