И тази болка ще отмине.
Сърцето ми ще се пребори.
С тази мъка ще се справя.
Ще продължа със сили нови.
Раната ми ще зарасне.
Обидата ми ще премине.
Спомените ще угаснат.
Любовта ми ще застине.
И когато осъзнаеш,
че ти липсвам, че ме искаш,
че от мене се нуждаеш
и дори, че ме обичаш,
то тогава ще е късно,
в душата ще е празно,
ще си ме загубил
и ще те боли ужасно.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
