И тази болка ще отмине.
Сърцето ми ще се пребори.
С тази мъка ще се справя.
Ще продължа със сили нови.
Раната ми ще зарасне.
Обидата ми ще премине.
Спомените ще угаснат.
Любовта ми ще застине.
И когато осъзнаеш,
че ти липсвам, че ме искаш,
че от мене се нуждаеш
и дори, че ме обичаш,
то тогава ще е късно,
в душата ще е празно,
ще си ме загубил
и ще те боли ужасно.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
