И тази болка ще отмине.
Сърцето ми ще се пребори.
С тази мъка ще се справя.
Ще продължа със сили нови.
Раната ми ще зарасне.
Обидата ми ще премине.
Спомените ще угаснат.
Любовта ми ще застине.
И когато осъзнаеш,
че ти липсвам, че ме искаш,
че от мене се нуждаеш
и дори, че ме обичаш,
то тогава ще е късно,
в душата ще е празно,
ще си ме загубил
и ще те боли ужасно.
© Мануела Бъчварова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
