Ще идвам тихо само по тиара
Ще идвам тихо само по тиара
Ах, лятна нощ. Пред мен сте тъй припрян.
Но къде отиде, ти - мой крехък свян!?!
Сноп лъчи от очите Ви напира
и като лед топи ме. Не спира
и пред дрехите ми - зле овладян...
А вън клонките на дворния бръшлян
ми шепнат скрито "О, не е пиян!".
Но защо така дъха ми спира!?!
Ах, лятна нощ.
О, клетник! Уви, ще съм Ви само блян,
от нежна лунна светлина огрян.
Но насън недейте ме възпира,
ще идвам тихо само по тиара.
Нима е грях, ако ще е невидян...
Ах, лятна нощ.
© Светла Асенова All rights reserved.
