Ще избягам ли?
Ще избягам ли?
Бягайки от теб се спъвам във трънаци,
плът пробиват те до кръв,
след което следват храсталаци
опитвайки се също да ме спрат.
Гора гъста е следващо премеждие,
биейки злобно крака и ръце,
докарвайки ме до безнадеждие,
но продължава да тупка моето сърце.
Високи планини пред мен се издигат,
блестейки те с острите си скали,
сякаш предизвикателно ми намигат,
"Ела, ела, през мен премини".
Дълбоки води в далечината бушуват,
с плясък злокобен се разбиват вълни,
виждат се от тук, акулите плуват,
а след това само мъгли...
И бягам, и плувам, и скачам,
гони ме... гониш ме ти,
усещам го, започвам да откачам,
ще избягам ли от невъзможните мечти?
© Диляна All rights reserved.
