ЩЕ ИЗЛЯЗА САМО ЗА МИНУТА

Зимата си тръгна – адски люта,

две в едно – торнадо и тайфун,

ще изляза само за минута –

да си купя вестник и тютюн,

няма да се бавя твърде дълго –

може би – до някой следващ век,

все едно търкулнато съм кръгло

споменче за дупка на геврек,

просто никой! – писъче на птица,

струйка дим през кривия комин,

пух от шалчето на древна жрица

с потекло в династията Мин,

като се подпра за миг на РЕП-а,

ще утихне вятърът свиреп,

с краднати кокичета на шепа

ще се върна някой ден при теб,

и – нали съм много смешно старче,

ходещ поетичен барелеф! –

циганка ми шитна минзухарче,

евтино ги даде! – три за лев,

сякаш пролетта реди ти в скута

своя тъй загадъчен фъй-шун...

Бях излязъл само за минута –

да си купя вестник и тютюн.