Dec 26, 2007, 9:14 AM

Ще живея докато си тук...

  Poetry » Love
928 0 1

Ще живея докато си тук,

ще обичам само теб и никой друг,

ще целувам устните така,

както никой не го е правил досега,

ще те притискам аз до мен

до последната минута от последния си ден.

Не ще ни раздели дори смъртта,

след нея даже ще живее любовта -

като феникс възкръснала от пепелта,

избавена от всички болки тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Чикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...