Най-нужните слова ще ли намеря
за нежен поглед и прохладен морски бриз,
за шепота на тъжните брези
и за последна майчина повеля?
Прелитат думи като ято птици,
едната хващам - другата ми бяга.
Строя ги в тесни, хубави редици,
една към друга - за да си прилягат.
И винаги остава в мене нещо
прекрасно, тайно и неизразимо,
а въжделението, да го кажа, е тъй горещо,
но думите отлитат невидими.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
