Най-нужните слова ще ли намеря
за нежен поглед и прохладен морски бриз,
за шепота на тъжните брези
и за последна майчина повеля?
Прелитат думи като ято птици,
едната хващам - другата ми бяга.
Строя ги в тесни, хубави редици,
една към друга - за да си прилягат.
И винаги остава в мене нещо
прекрасно, тайно и неизразимо,
а въжделението, да го кажа, е тъй горещо,
но думите отлитат невидими.
© Людмила Игнатова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
