Sep 23, 2008, 9:26 PM

Ще ми липсваш...

  Poetry » Love
865 0 3
Ще ми липсваш не много.
Като вода.
Като близнак на близнака.
Както е знайно, в самота
укрепва гръбнака на единака.
Ще ти липсвам не много.
Като сълза.
Като бодлите на роза.
Доказано е, от самота
паметта се топи от склероза.
Ще си липсваме.
Сигурно.
Със жажда и глад
черен мор ще владее света.
Птици в траурен бяг,
ще се лутат със грак -
мир нам на праха.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....